Исходная форма: закивать

Словарная информация: св нп 1а

Морфологическая характеристика: act. inf.



Infinitive: закива'ть

Active voice

Present/future tense

SingularPlural
1 personзакива'юзакива'ем
2 personзакива'ешьзакива'ете
3 personзакива'етзакива'ют

Past tense

MasculineFeminineNeutralPlural
закива'лзакива'лазакива'лозакива'ли



Gerund: закива'вши//закива'в

Imperative

SingularPlural
закива'йзакива'йте

Past participle

MasculineFeminineNeutralPlural
Nominativeзакива'вшийзакива'вшаязакива'вшеезакива'вшие
Genitiveзакива'вшегозакива'вшейзакива'вшегозакива'вших
Dativeзакива'вшемузакива'вшейзакива'вшемузакива'вшим
Accusative inanimateзакива'вшийзакива'вшуюзакива'вшеезакива'вшие
Accusative animateзакива'вшегозакива'вшуюзакива'вшеезакива'вших
Instrumentalзакива'вшимзакива'вшей, закива'вшеюзакива'вшимзакива'вшими
Locativeзакива'вшемзакива'вшейзакива'вшемзакива'вших