Исходная форма: запричитать

Словарная информация: св нп 1а

Морфологическая характеристика: act. inf.



Infinitive: запричита'ть

Active voice

Present/future tense

SingularPlural
1 personзапричита'юзапричита'ем
2 personзапричита'ешьзапричита'ете
3 personзапричита'етзапричита'ют

Past tense

MasculineFeminineNeutralPlural
запричита'лзапричита'лазапричита'лозапричита'ли



Gerund: запричита'вши//запричита'в

Imperative

SingularPlural
запричита'йзапричита'йте

Past participle

MasculineFeminineNeutralPlural
Nominativeзапричита'вшийзапричита'вшаязапричита'вшеезапричита'вшие
Genitiveзапричита'вшегозапричита'вшейзапричита'вшегозапричита'вших
Dativeзапричита'вшемузапричита'вшейзапричита'вшемузапричита'вшим
Accusative inanimateзапричита'вшийзапричита'вшуюзапричита'вшеезапричита'вшие
Accusative animateзапричита'вшегозапричита'вшуюзапричита'вшеезапричита'вших
Instrumentalзапричита'вшимзапричита'вшей, запричита'вшеюзапричита'вшимзапричита'вшими
Locativeзапричита'вшемзапричита'вшейзапричита'вшемзапричита'вших